Едно Ревю на Красимира Кацарска за "Мисия България"

ЦВЕТАН ВОЙНОВ – „МИСИЯ БЪЛГАРИЯ“

Юбилейната книга на Цветан Войнов „Мисия България съдържа легенди, предания, разкази, новели. Те отразяват различни епохи от историческата съдба и от битието на хората, живели по тези места. Тематичният обхват е широк. И обемът на използваните факти е разнороден. Повечето герои са действителни лица – но, разбира се, има и художествена измислица. Животът е отразен в неговата пълнота и в разнообразието му.

Книгата предлага исторически и географски познания. Авторът се спира на етимологията и топонимията на имената, а това е плюс в днешно време. Още повече, че връщането назад е твърде субективно („Тракиецът“, „Император Константин официално признава християнството“, „Историческата раздяла“ – за Кубратовите синове, „Амазонката“ – за хан Крум и Никифор, „Учениците на Кирил и Методий“ – за цар Борис – Михаил). Между легендите с лаконичността на повествованието се отличават  „Калояница“ (за цар Калоян) и „Легенда за Попово езеро“. Познат е сюжетът на „Самуил и Биляна“, но към него е подходено от нов зрителен ъгъл (различен от този на Димитър Талев в „Самуил“).

По страниците на прозаичният сборник се срещат герои и от трите поколения. Те говорят на разбираем за тях език. Верските и етническите различия само са споменати, без да стават обект на особени конфликти – с малки изключения („Продадена невеста“). Мъжете са силни и целеустремени (докато не ги застигне стрелата на любовта, както е в „Харамията“). Те са и романтици („Стояновата самодива“) или твърди пазители на идеала („Престъпление и наказание“). Жените са непреклонни („Легенда за момина скала“, „Русалии“, „Неранза“, „Севдалина мома игроорка“, „Калинка, хитра невеста“, „Мъжки мерак“). Дори случайните срещи в живота прави тези герои част от многоликия живот ( Васил и Василий в „Необичайна среща“).

Лично за мен бе интересно да прочета „Русалии“ и да се запозная с ритуално-обредната система на тези мъже. Свобода Бъчварова в „Мера според мера“ пише за Дилбер Танос (всъщност за Дилбер Илия) и за неговите русалийски танци. Описва облеклото му. Но като че и малко е онова, което показва за причините, поради които русалиите са само мъже и предават уменията си от баща на син. Спомням си как Нидал Алгафари казваше, че трудно е намерил хора, които да му кажат нещо повече за русалиите. А ЦВЕТАН ВОЙНОВ СЕ Е СПРАВИЛ. Сигурно е имал до себе си убедителни примери, около които е завъртял историята за Диляна и нейния невъзможен избор.

Присъствието на твърде популярни личности (познати не само от историята, но и в разказите от близкото минало) е още един плюс от повествувателния обхват на книгата (Яне Сандански, Кемал Ататюрк, Тодор Паница в „Даскалът“). А това е твърде опасен риск, предприет от автора. Но е негово право да види положителните черти у личностите от неговия зрителен ъгъл и да направи писателското си внушение.

Разказите, отразяващи днешния ден, колкото правдиво отражение на действителността, толкова и едно своеобразно преобръщане на житейските уроци  („Житейска философия по време на криза“, „Ромео и Жулиета в една дъждовна есен“, „Гастарбайтер“, „Гладиатор“, „Солунската митница“, „Разговор по мъжки“) В тях не е трудно да се огледа всеки, готов да покаже опакото на този живот – колкото и привлекателен да изглежда той). Но и да разбере вечните мъжки апетити към жената.

По отношение на езика има още какво се желае. Но нека не се забравя, че писателят не е професионален литератор, а разказвач на истории. Той намира сюжетите и имената, ситуира ги на определено място и в избрана епоха, търси сполучливия диалог.

Искам да пожелая на Цветан Войнов да продължи да намира търсените сюжети и да ги разработва така, че да кара и най-изкушените си читатели да се замислят върху техните послания.

Красимира Кацарска

28.11.2018 г.

Благоевград

За да поръчате книгата преди Коледните празници пишете на:
имейл: bestselar@abv.bg
или се обадете на телефон: 0899602038