Цветан Петров Войнов

Цветан Петров Войнов е български писател.

Роден е на 20 май 1958 г. в Благоевград, известен с творчество, изтъкващо ценностите на свободата и красотата в човешката обич .

Сравняват го по външност с Радой Ралин (Димитър Стефанов Стоянов), а по вътрешен свят с най-големите български класици. „Ако на картата, североизтока си има Йовков, запада Елин Пелин, а Родопите Хайтов, то Пирин си има Цветан Войнов. При него има същностното, българското както от Елин Пелин, Йовков и Хайтов, така има и едно надграждане на Генчо Стоев, с неговото „защо да се убиваме, като може да се обичаме“.

Винаги се е шегувал: “Ние с Радой Ралин сме и двамата медиуми, а и сме от една зодия. Той е в началото на периода 23 април, а аз съм в края, на 20 май, в деня на Балзак. А някои казват, че сме били и тринайстата зодия - която можела да омагьосва, макар, че не знам колко истина има в това“.

Библиография:

През 2008 г. излиза първата му книга "Нови македонски разкази", издадена от "Буквите", София, с ISBN 978-954-9375-50-3

През пролетта на 2009 г. издават с Ина Крейн "Балкански ветрове", разкази и новели, с ISBN  9789549375633

През 2018 г. излизат вторите издания на:

Краеведческо изследване „Черниче шепот от корените“, с ISBN 978-619-162-650-2

„Спорт в община Симитли“, с ISBN 978-619-162-653-3

Юбилеен за 60-та му годишнина сборник проза „Мисия България“, с ISBN 978-619-162-651-9

Кратък юбилеен сборник с разкази „Харамията“, с ISBN 978-619-162-652-6

„Предания и легенди от Рила, Пирин, Влахина и Малешево“, с ISBN 978-619-162-654-0

Очакват се:

„Брежани и района на Северозападен Пирин“,

„Ракитна“,

„Симитли и региона - вечен кръстопът“, обзорно краеведческо и историческо изследване,

„Симитли и региона през вековете - вечен граничен кръстопът“, историческо изследване.

За Коледните и Новогодишни празници можете да направите подарък на вас или вашите деца и познати, като поръчате "Мисия България", "Харамията" и "Предания и легенди от Рила, Пирин, Влахина и Малешево" на имейл: voinov50@abv.bg или на лични съобщения във фейсбук (месинджър). Цената за старите пощи е 1.20 лв, а по другите куриери е според вашите предпочитания, близки офиси или домашни адреси и техните ценоразписи. Това са книги, които заслужават да стоят във вашите библиотеки. Весели празници!

Мило е и кара сърцето да трепери, когато първата ти учителка по български език и литература, в седми и осми клас напише :) такива думи:

Отсам и отвъд междата на времето

„Писател е не оня, който трупа книга подир книга, а оня, който е разперил срещу бика поне един неразрешен въпрос.“
Не току - така покълна в мен това твърдение на писателя Георги Марковски, след като прочетох „Харамията“ - сборник разкази на Цветан Войнов. Последният е „разперил“ толкова много нравствено-етични, социално-битови, исторически и верови въпроси.
Будната му гражданска съвест, дълбокият му емоционален кладенец, горещото му родолюбие, историческото му любопитство запалват читателския интерес и го държат неугасим до последната страница.
А умението му да разказва? Да композира разказа? Да увлича? Да те въведе в историческата епоха леко и непринудено? Да изгражда характери - уплътнени, живи, действени; да те потопи в бита? Да завърже, нагорещи и развърже конфликта?
Може ли да му се отрекат тези достойнства?!
Войнов се родее с най-добрите наши разказвачи.
И неговите герои като Йовковите от „Старопланински легенди“ са силни, непоколебими, мъжествени - Радуил, Добрин и др.
Знаейки силата на женската хубост, писателят дава не само звучни, красиви имена на героините си - Дарена, Яна, Неранза, Златка, Севда, но подчертава, че външността хармонира с дълбоката им душевна красота.
Тази необяснима женска красота и сдържано достойнство успяват да победят и отменят дори жестоките и неотменими харамийски закони. Да размекнат закоравялото харамийско сърце.
Правят впечатление интересните глаголни форми и причастия, които разказвачът използва. Те придават особен цвят, колорит на повествованието, допълват характеристиката на героите: „Притрепери“ (гласът на Спаско); „заприщи“ (гърлото му); „да открачи“ (до зиданата чешма); „заплакна“ (ръцете); „да отземе“ (от силите на…) и т. н.
За поетическото звучене на фразата в разказите допринасят инверсиите и характерната ритмика на речта.
Магнитно придърпан към миналото, към родовите корени, авторът в същото време стои здраво в настоящето. Иначе как би могъл да разплете художествено психологията на народа ни, да освети „потопените за дълъг период от време в тъмнина български земи.“
Разказите на Цветан Войнов ме убедиха за сетен път в следното: Краткостта, освен, че „е сестра, е и мерило за таланта.“

Струмка Струмина

06.12.2018 г.
Благоевград

Едно Ревю на Красимира Кацарска за "Мисия България"

ЦВЕТАН ВОЙНОВ – „МИСИЯ БЪЛГАРИЯ“

Юбилейната книга на Цветан Войнов „Мисия България съдържа легенди, предания, разкази, новели. Те отразяват различни епохи от историческата съдба и от битието на хората, живели по тези места. Тематичният обхват е широк. И обемът на използваните факти е разнороден. Повечето герои са действителни лица – но, разбира се, има и художествена измислица. Животът е отразен в неговата пълнота и в разнообразието му.

Книгата предлага исторически и географски познания. Авторът се спира на етимологията и топонимията на имената, а това е плюс в днешно време. Още повече, че връщането назад е твърде субективно („Тракиецът“, „Император Константин официално признава християнството“, „Историческата раздяла“ – за Кубратовите синове, „Амазонката“ – за хан Крум и Никифор, „Учениците на Кирил и Методий“ – за цар Борис – Михаил). Между легендите с лаконичността на повествованието се отличават  „Калояница“ (за цар Калоян) и „Легенда за Попово езеро“. Познат е сюжетът на „Самуил и Биляна“, но към него е подходено от нов зрителен ъгъл (различен от този на Димитър Талев в „Самуил“).

По страниците на прозаичният сборник се срещат герои и от трите поколения. Те говорят на разбираем за тях език. Верските и етническите различия само са споменати, без да стават обект на особени конфликти – с малки изключения („Продадена невеста“). Мъжете са силни и целеустремени (докато не ги застигне стрелата на любовта, както е в „Харамията“). Те са и романтици („Стояновата самодива“) или твърди пазители на идеала („Престъпление и наказание“). Жените са непреклонни („Легенда за момина скала“, „Русалии“, „Неранза“, „Севдалина мома игроорка“, „Калинка, хитра невеста“, „Мъжки мерак“). Дори случайните срещи в живота прави тези герои част от многоликия живот ( Васил и Василий в „Необичайна среща“).

Лично за мен бе интересно да прочета „Русалии“ и да се запозная с ритуално-обредната система на тези мъже. Свобода Бъчварова в „Мера според мера“ пише за Дилбер Танос (всъщност за Дилбер Илия) и за неговите русалийски танци. Описва облеклото му. Но като че и малко е онова, което показва за причините, поради които русалиите са само мъже и предават уменията си от баща на син. Спомням си как Нидал Алгафари казваше, че трудно е намерил хора, които да му кажат нещо повече за русалиите. А ЦВЕТАН ВОЙНОВ СЕ Е СПРАВИЛ. Сигурно е имал до себе си убедителни примери, около които е завъртял историята за Диляна и нейния невъзможен избор.

Присъствието на твърде популярни личности (познати не само от историята, но и в разказите от близкото минало) е още един плюс от повествувателния обхват на книгата (Яне Сандански, Кемал Ататюрк, Тодор Паница в „Даскалът“). А това е твърде опасен риск, предприет от автора. Но е негово право да види положителните черти у личностите от неговия зрителен ъгъл и да направи писателското си внушение.

Разказите, отразяващи днешния ден, колкото правдиво отражение на действителността, толкова и едно своеобразно преобръщане на житейските уроци  („Житейска философия по време на криза“, „Ромео и Жулиета в една дъждовна есен“, „Гастарбайтер“, „Гладиатор“, „Солунската митница“, „Разговор по мъжки“) В тях не е трудно да се огледа всеки, готов да покаже опакото на този живот – колкото и привлекателен да изглежда той). Но и да разбере вечните мъжки апетити към жената.

По отношение на езика има още какво се желае. Но нека не се забравя, че писателят не е професионален литератор, а разказвач на истории. Той намира сюжетите и имената, ситуира ги на определено място и в избрана епоха, търси сполучливия диалог.

Искам да пожелая на Цветан Войнов да продължи да намира търсените сюжети и да ги разработва така, че да кара и най-изкушените си читатели да се замислят върху техните послания.

Красимира Кацарска

28.11.2018 г.

Благоевград

За да поръчате книгата преди Коледните празници пишете на:
имейл: bestselar@abv.bg
или се обадете на телефон: 0899602038