Едно Ревю на Красимира Кацарска за "Мисия България"
ЦВЕТАН ВОЙНОВ – „МИСИЯ БЪЛГАРИЯ“
Юбилейната книга
на Цветан Войнов „Мисия България съдържа легенди, предания, разкази, новели. Те
отразяват различни епохи от историческата съдба и от битието на хората, живели
по тези места. Тематичният обхват е широк. И обемът на използваните факти е
разнороден. Повечето герои са действителни лица – но, разбира се, има и
художествена измислица. Животът е отразен в неговата пълнота и в разнообразието
му.
Книгата предлага
исторически и географски познания. Авторът се спира на етимологията и
топонимията на имената, а това е плюс в днешно време. Още повече, че връщането
назад е твърде субективно („Тракиецът“, „Император Константин официално
признава християнството“, „Историческата раздяла“ – за Кубратовите синове,
„Амазонката“ – за хан Крум и Никифор, „Учениците на Кирил и Методий“ – за цар
Борис – Михаил). Между легендите с лаконичността на повествованието се
отличават „Калояница“ (за цар Калоян) и
„Легенда за Попово езеро“. Познат е сюжетът на „Самуил и Биляна“, но към него е
подходено от нов зрителен ъгъл (различен от този на Димитър Талев в „Самуил“).
По страниците на
прозаичният сборник се срещат герои и от трите поколения. Те говорят на
разбираем за тях език. Верските и етническите различия само са споменати, без
да стават обект на особени конфликти – с малки изключения („Продадена
невеста“). Мъжете са силни и целеустремени (докато не ги застигне стрелата на
любовта, както е в „Харамията“). Те са и романтици („Стояновата самодива“) или
твърди пазители на идеала („Престъпление и наказание“). Жените са непреклонни
(„Легенда за момина скала“, „Русалии“, „Неранза“, „Севдалина мома игроорка“,
„Калинка, хитра невеста“, „Мъжки мерак“). Дори случайните срещи в живота прави
тези герои част от многоликия живот ( Васил и Василий в „Необичайна среща“).
Лично за мен бе
интересно да прочета „Русалии“ и да се запозная с ритуално-обредната система на
тези мъже. Свобода Бъчварова в „Мера според мера“ пише за Дилбер Танос
(всъщност за Дилбер Илия) и за неговите русалийски танци. Описва облеклото му.
Но като че и малко е онова, което показва за причините, поради които русалиите
са само мъже и предават уменията си от баща на син. Спомням си как Нидал
Алгафари казваше, че трудно е намерил хора, които да му кажат нещо повече за
русалиите. А ЦВЕТАН ВОЙНОВ СЕ Е СПРАВИЛ. Сигурно е имал до себе си убедителни
примери, около които е завъртял историята за Диляна и нейния невъзможен избор.
Присъствието на
твърде популярни личности (познати не само от историята, но и в разказите от
близкото минало) е още един плюс от повествувателния обхват на книгата (Яне
Сандански, Кемал Ататюрк, Тодор Паница в „Даскалът“). А това е твърде опасен
риск, предприет от автора. Но е негово право да види положителните черти у
личностите от неговия зрителен ъгъл и да направи писателското си внушение.
Разказите,
отразяващи днешния ден, колкото правдиво отражение на действителността, толкова
и едно своеобразно преобръщане на житейските уроци („Житейска философия по време на криза“,
„Ромео и Жулиета в една дъждовна есен“, „Гастарбайтер“, „Гладиатор“,
„Солунската митница“, „Разговор по мъжки“) В тях не е трудно да се огледа
всеки, готов да покаже опакото на този живот – колкото и привлекателен да
изглежда той). Но и да разбере вечните мъжки апетити към жената.
По отношение на
езика има още какво се желае. Но нека не се забравя, че писателят не е
професионален литератор, а разказвач на истории. Той намира сюжетите и имената,
ситуира ги на определено място и в избрана епоха, търси сполучливия диалог.
Искам да пожелая
на Цветан Войнов да продължи да намира търсените сюжети и да ги разработва
така, че да кара и най-изкушените си читатели да се замислят върху техните
послания.
Красимира
Кацарска
28.11.2018 г.
Благоевград
За да поръчате книгата преди Коледните празници пишете на:
имейл: bestselar@abv.bg
или се обадете на телефон: 0899602038
